Романи

Секцията е в процес на разработка. Моля да ни извините за причиненото неудобство.

Разтърсващ роман за разграбването на България Валентин Лакев – Пързалката, гениален комбинатор, стартира с бира-скара и става собственик на една от най-големите банки в България. Когато започва, не допуска, че ще поискат да му отнемат всичко: любимата жена, парите, дори живота. Сава Панов – обикновен чейнчаджия – е подбран за подставено лице и оглавява холдинга Мегако с триста и петдесет милиона долара първоначален капитал. Когато изиграва безпощадно приятелите си, забравя, че животът е превратен. Иван Симеонов – Началника тръгва от митингите и стига до голямата политика. Прави винаги точен оглед на сделките си по пътя към властта, но не предполага, че и той може да бъде манипулиран. Големия Ричи и Тони Черупката започват от спорта, минават през уличните грабежи и рекета и постигат шеметния възход на силовите групировки, но не се замислят, че на удара се връща с удар и пролятата кръв зове за кръв. Така от бърлогите на прехода излизат хиените и пътят им е белязан с пирамиди и банкови фалити, рекет и грабежи, заговори и убийства.

Откъс от "Триумфът на хиените" на Иван Тренев

НЯМАШЕ ВЕСТНИК В СТРАНАТА, който да не бе изкоментирал събитията във Варна. Софийските им посветиха по няколко страници със снимки на безредиците пред офисите на АЖУР, ВИКТОРИЯ и ГАЛАТЕЯ. Вбесените вложители се обръщаха към своите адвокати и за адвокатите настъпи златна ера. Наемите на трите офиса останаха недоплатени, телефоните мълчаха, секретарките вдигаха рамена, счетоводителите – също. Никой нямаше основание да чупи техните прозорци, но и това се случи. Прозорците на счетоводителя на ГАЛАТЕЯ станаха на парчета. Пред вратата на счетоводителя на АЖУР бе намерена странна кутия и взета за бомба. Викнаха сапьори, кутията се оказа менте, но същата вечер вратата на счетоводителя беше направена на талаш – в коридора избухна истинска бомба. От сътресението наемателите по етажите си изкараха ума, разпищяха се деца, пристигнаха ченгета и отцепиха района. 

Пред ИНТЕРКОМЕРСБАНК също започна стълпотворение от измамени. Но полицията ги разпръсна, за да влезе току-що пристигналият от София шеф на екип от Специализираната служба за борба срещу организираната престъпност, полков­ник Въло Шекеров. Той бе сметнал за правилно първо да поговори с банкера, да прегледа и конфискува документацията по вложените от трите пирамиди пари.

Пързалката се бе оплакал незабавно от отношението на медиите, като бе заявил, че те подхождат предубедено към банката и не искат да признаят презумпцията за невинност. И сега, когато Въло Шекеров седна в креслото срещу него, погледна към охранителя на банката, Големия Ричи, и започна с въпросите си. Пързалката го прекъсна любезно и го помоли да обещае, че ще даде изявление пред медиите, че ръководената от него банка е сериозна финансова институция и не носи никаква отговорност за евентуални далавери на клиентите си. Че е невинна ще бъде доказано след малко чрез документи. 

– Ако продължи тази гавра, ще се отнеса към съда. Аз съм американски гражданин и ще осъдя родината си, че ме приема по този начин, след като съм се върнал да правя честен бизнес и да помагам за нейния просперитет. Вижте, господин полковник – каза Пързалката, – докато министерството на финансите има поне една адекватна реакция, като е съгласно с идването ви да разследвате случая, то не може да се каже същото за Банков надзор в БНБ, където шеф е госпожа Катя Боримирова. Тя продължава да провежда странна лицензионна политика спрямо банки и финансови къщи, като въпросните АЖУР, ВИКТОРИЯ и ГАЛАТЕЯ. Не аз съм разрешителят те да съществуват. Аз съм банкер и си гледам сметката. Нима мога да спра като клиенти подобни структури? Между другото, едва сега узнавам, че вложители в тези къщи са и вестниците от града и окръга, както и радиостанциите. Те също са се били полакомили по лихвите и са излъчвали рекламите на тези... разбойници. Каква вина имам аз? Между другото, сам ще се убедите, че сега ще започнат парламентарни питания какво всъщност представляват тези пирамиди. Ами това е грешка на растежа на пазарната икономика, естествено, но вместо да изработят закон срещу нея, те ще продължат най-малко пет години да питат.

След този поток от искрено негодувание на банкера, Въло Шекеров потупа цигарата си по кутията, сложи я в устата, щракна запалката, дръпна и погледна към стария си познат – Ричи.

– Тия момчета – каза Ричи, – които имах нещастието да охранявам по същите причини, които изтъкна господин Аршинков, за да не се откажа от изгодата да получа възнагражденията, са си абсолютни мошеници, безделници, но с акъл. Това е истината. Сички знаеме, че безделието ражда пороците. Нима съм могъл да знам, че са такива? Сички пари, които постъпваха тука, ги охраняваха мои служители. И сега и те са потресени.

– Ще ви моля да ме извините, господа – каза Шекеров, – но се нуждая от конкретна информация. Успяхме да задържим под стража само единия от тримата управляващи генерални пълномощници на пирамидите. Единият е мъртъв, другият е изчезнал, навярно зад граница, третия го заловихме на изхода на Окръжна болница. Ще разпитам и него. Какъв е въпросът? Въпросът е, че трябва незабавно парите на вложителите да се изтеглят оттук и да им се върнат. Не можем да си позволим повече паника и неяснота по проблема.

– Ще ви помогна, господин полковник – каза Аршинков, – да си го изясните, нали затова казах, че единствената разумна постъпка на управляващите в София е тази, че са ви изпратили.

Той позвъни на секретарката.

– Миче – каза кротко, – моля те, кажи на господин Заяков да донесе папките с досиетата и извлеченията във връзка със станалото относно господата Лазо Грахльов, Митан Тавров и Йордан Станоев.

След две минути в кабинета влезе очилат, щъркелоподобен мъж на средна възраст и поднесе папките. В тях бяха подредени нарежданията за чужбина – всяка папка – за съответната фирма – с подписите на Лазо, Чавката и Петела.

Пързалката поднесе папките на Шекеров.

Шекеров ги прелисти вторачен, невярващ на очите си. Всичко беше изрядно.

Сто милиона долара! И няколко хиляди. И всичко – изнесено напълно законно за Кипър по договори за доставка на петрол.

– Съжалявам – каза Пързалката, – че така са се развили нещата. Всъщност през цялото време, откакто идваха парите тук, се учудвах защо се изнасят веднага. Но аз нямам право на съмнения... след като договореностите и основанията за трансферите са перфектни. Тук, в чакалнята отвън, е и служителят от АЖУР, моят брат, Радой Аршинков. Мога да го извикам, за да ви покаже трудовия си договор и длъжностната си характеристика, подписани от мъртвия вече, за съжаление, Лазо Грахльов.

Шекеров каза да и след минута Радой Аршинков показа договора и характеристиката си, като обясни, че няма никаква представа къде са заминавали парите, че неговото задължение е било просто да ги брои и да ги внася в банката.

– Добре – въздъхна Шекеров, – принуден съм обаче да конфискувам тази документация. Моят екип ще изземе каквото е нужно и ще се запознае с подробностите. А вие бъдете на разположение като свидетели.

– Пожелавам ви успех в разследването – Пързалката се изправи.

 Шекеров изиска копия и от договорите на Големия Ричи с трите пирамиди за охрана. Големия Ричи се бе подготвил и предаде копията.

***

НА СЛЕДНИЯ ДЕН В ЗАЛАТА за специални заседания в офиса на ТИР започнаха да влизат един подир друг, както и на групички, босовете по направленията – Хотели, Спортни комплекси, Връзки с чужбина, Хазарт, Проститутки, Рекет, Контрабандни канали, Крадени коли, Наркотици. В огромната стъклена сграда на ТИР цареше мълчание. Служителите бяха пуснати да си вървят половин час по-рано. Охраната владееше терена. И не тази на Десетката, а тази на Ричи, лично одоб­рена, по негов списък.

Десетката бе заявил, че няма да присъства. Но да бъде застрелян още в момента на отказа му би било тъпо: тъкмо сега ТИР се нуждаеше от спокойно вземане на възможно най-мъдри решения.

Независимо от горещината навън, в сградата бе хладно – климатикът работеше на пълни обороти и Ричи тръгна към залата изтупан в тъмносин костюм на райе, с кърпичка в джобчето и червена вратовръзка. Носеше тъмни очила на Армани и пръстен с брилянт на малкия пръст на дясната си ръка. След като Пързалката носеше такъв пръстен, защо да не носи и той. Влезе в залата и се изуми – босовете го чакаха с чаши уиски в ръце, изправени край елипсовидната махагонова маса.

Гледаха го в очите Благой Тихомиров – Картофа, Вътьо Вътев – Кълвача, Върбо Кадиев – Главата, Дамян Сотиров – Джигута. Всички суперелегантни, с фигури на екс-олимпийски шампиони.

Оставаше само да извикат ХИП-ХОП-УРА.

Ричи се изчерви до алаброса си, който бе пригладен току-що от личния му фризьор. Той застана на централното място, свали тъмните си очила и избумтя:

– Невероятно! Нема никакво съмнение, че това... това е най-щастливия ден в живота ми... братлета! Вие... ще ме просълзите. Обичам ви!

– И ние теб – извикаха в един глас босовете.

– За твое здраве и за общия ни успех! – провикна се някой от лявата страна на масата.

И всички вдигнаха чашите с уискито си. Пиха наздравицата, счупиха чашите, едновременно се размърдаха и шумно се приземиха по столовете.

Редно бе накъсо да бъдат докладвани най-важните моменти, отнасящи се до финансовото състояние на организацията. Главният счетоводител Дарин Исканджийски, човек на петдесет и с огромен опит, изнесе цифрите, касаещи най-последните изчисления около баланса.

Нещата не бяха зле. Веднага след това взе думата Вътьо Вътев – Кълвача и докладва, че всичко с курвите е наред. Дисциплинатае добра, преди часове за Италия били заминали девет парчета на по седемнадесет-осемнадесет.

Благой Тихомиров – Картофа, който отговаряше за контрабандата, каза:

– Мога да подчертая дебело, че вече имаме твърд канал на Свиленград за цигари, пилешки бутчета и алкохол. Разбрахме се с конкуренцията и си поделихме териториите, докато ти, шефе, беше още във Варна и Златните.

– Евала, Картофче – каза Ричи, – правилно мислиш, сега немаме нужда от война. Требва да поемеш и варненските канали, след като вече съм тука. Не бива да останат без контрол.

– ГИБ обаче – продължи Картофа, – не мислят така. Ще ръмжат.

– Кво имаш предвид?

– Ами това, че искат Кулата за себе си. Откакто Мамута цъфна Гуджо и превзе ГИБ, с него не може да се говори. Знаеш, че преди беше печено момченце и екстра се разбирахме, а сега нещо му стана. Твърди, че е наследил тоя канал от ДС, че лично е дал мило и драго, да го има.

– Не е истина – каза Ричи, – ще изчакаме известно време и ще требва да гушне букета. Има само една територия за такива.

– Гробищата – изхихика дрезгаво Върбо Кадиев – Главата, който завеждаше сигурността. Той добави: – Напоследък си мисля, не е ли време да направиме някое и друго дарение, за да си запазиме кожата за идещите четири години след изборите? Кво мислиш по тая възможност, шефе?

– Убеден съм, че е време да се заема лично с нея – отвърна Ричи и поясни как се е добрал до приятелството на Чавдар Аршинков и най-вече до това на бъдещия министър-председател Иван Симеонов – Началника. Подчерта дебело, че и с помощта на ТИР ще се осъществи валутен срив, падане на настоящото правителство, след което въпросното дарение, за което говори Главата, и спокоен живот четири години след това.

Всички одобриха идеята.

– Има само един проблем – каза Ричи, – за да осъществиме наистина синдиката, за който говориме, ще требва координация. И главния координатор ще е Чавдар Аршинков – Чаво. Плана е следния: по даден знак мобилизираме сички петролни доставчици, дето ни се отчитат, и наште собствени такива фирми, и излизаме на пазара на долари. Аршинков ще каже през коя банка. Сичките яки вносители под наш контрол требва също да ги впрегнеме. Ако искаме да бъдеме после привилегирована групировка. Ще ви издам една тайна: Аршинков, на когото дължиме схемата, се е договорил със самия Луко Калчев за предизвикването на валутната криза. Ква ще бъде нашата задача, освен да участваме с кинти? Като пощурее народа и започнат митингите, да помогнеме, като пратиме бригада да предизвика улични стълкновения. Да насъскаме хората да изпочупат вратите и прозорците на парламента, и да нахлуят вътре. Нашите момченца ще требва да са там. Само така това правителство от шибаняци ще бъде принудено да върви да се шиба.

– Немаме нищо против – избумтя Картофа. – Нема да ти казвам, че Мамута, да го шибам чисто гол, купи целото това правителство и много от нашите хора ги разкараха. Та идеята е трепач. Кефи ме злодейски.

Всички се приобщиха към него, като се размърдаха и отпиха от питиетата си.

– Искам сички – добави Ричи, – незабавно да активизираме силите си чрез нашите финансови къщи, митничари, фирмаджии и изобщо клонове в страната, и да помогнеме с каквото требва да стане работата. Да събереме колкото требва пари и, като почне акцията, незабавно да реагираме, като почнеме да купуваме валута. Ще ги скъсаме балъците, вервайте ми! Освен сичко друго от тая далавера ще намажеме суперкорави печалби. Говорих вече с финасистите ни и те ме увериха, че ще удвоиме парите, минимум. Особено, като почне да пада курса, щом дойде нашто правителство и успокои хавата. При падане на курса се печели яко. 

Ричи усети – авторитетът му отскачаше стремително нагоре.

Всички го гледаха с възхита и неизмеримо уважение. Самият той се изпълни с насладата от факта, че вече е начело на групировката.